Ладуване

Ладуването е български обичай, който се извършва на различни големи празници като Нова година, Гергьовден, Лазароден или на Еньовден. С този обред момите гадаят за кого ще се омъжат и се обръщат към Лада, богинята на любовта, която да предрече кой ще бъде бъдещия жених. Тя разкрива не само кой ще бъде, но и какъв ще бъде той.

Сутринта, на самия празник Ладуване, неомъжените момичета донасят бял котел с вода от извора или от кладенеца. Особеното е, че момичето, което носи водата, пази пълно мълчание. Водата се кръщава според празника, на който се провежда обичая. Названието на самия празник идва от многократното повтаряне на обръщението : Ой, Ладо, Ладо, момиче младо! След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя в котела с мълчана изворна вода своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен. В него хвърлят и малко ечемик. Накрая на обреда водата се излива за здраве. Покрива се с червена кърпа и се оставя да пренощува под цъфнало дърво или храст, за да събере силата на звездите. Ако водата в котела е замръзнала през нощта, поверието гласи, че годината ще е плодородна и здрава.

На следващата сутрин, момите отново се събират. Една от тях се облича като булка и със завързани очи вади пръстените и китките от котела. През това време останалите изпълнявали кратки песнички . Песните са специфични и с тях се предрича за близка или далечна женитба, за щастие в брака, какви качества ще притежава жениха. Всяка от момите си взима малко ечемик от котела и го слага вечерта под възглавницата си. Според поверието, този момък, който сънува съответната мома, то той ще е бъдещият жених. Раздава се жито за берекет и плодородие през годината. Празникът завършва с общо хоро.