Куюмджийство

Занаятът куюмджийство основно е свързан изработката на изделия от злато, затова още се нарича златарство. Най-развит е през периода на Възраждането, когато достига своя пик. Изделията от злато и сребро имат вечна, непреходна стойност. Изработката им е изящна и силно въздействаща на естетическите сетива и възприятия на българина. Това чувство за естетика и красота е намирало своето отражение в уникалната изработка на всяко едно бижу.

Златото е символ на слънцето и огъня. Този благороден метал се асоциира с безсмъртието и вечността и намира отражение в уникалните по рода си златни украшения.

Най-древното обработено злато в България е датирано, отпреди 6500 години. Основното приложение на златните предмети е в бита и в църковните ритуали. Златото е неизменна част при кръщаване на новороденото. Златната пара(пендар) се слага и сред ритуалните погребални предмети. Древните българи са вярвали, че този ценен метал предпазва от зли очи и от уроки, осигурява плодородие и благосъстояние.

Тънкости в овладяването на куюмджийство

Куюмджийството е изключително престижен занаят. Куюмджиите са ползвали изключително разнообразни инструменти. Характерна техника за занаята била отливането на шаблон или калъп и изковаване или източване на метална нишка. Изработваните изделия са предимно женски накити – основно пафти(украшения с орнаменти за женския колан), а също така гривни, обеци, пръстени и др. Златарите са били на особена почит, уважавани наравно със свещениците и учителите.

Обучението и овладяването на изкусните златарски умения продължава дълго – поне три години. Всеки млад калфа е необходимо да е овладее сръчност и умения, които допринасят за неговия индивидуален почерк, въображение и естетично чувство при обработката на скъпоценния метал. Междувременно майсторите използвали техники за украса като: гранулиране, емайлиране и инкрустация. Емайлирането се използва за създаването на декоративен ефект. Прилага се в съчетание с инкрустацията на камъни и цветни стъкла. Изработвани са различни по форма и украса елементи – цветя, птици, розети.

Подобно на занаяти като тъкачеството и килимарството, най-силно развито е куюмджийството през XIX век. Средища на златарството са били Панагюрище, София, Чипровци, Видин, Самоков, Габрово.