Бакърджийство

Един от занаятите, познат по нашите земи още от времето на древните траки, е бакърджийство. Много исторически сведения дават основания да смятаме, че траките са били изкусни майстори на медта. Занаятът бакърджийство е в своя разцвет през Възраждането. Тогава се обособяват много центрове на медникарството, както още е известно бакърджийството – Велико Търново, Шумен, Пловдив, София, Прилеп и др.

Медните съдове заемата важна част от бита и ежедневието на българина. В тези времена от сръчните ръце на едни от най-добрите майстори, по изкусен начин, се извайват множество изящни съдове, които спокойно можем да причислим към произведенията на древното българско изкуство. Бакърджийството е занаят предаван от поколение на поколение.

Видове медни съдове

Характерни черти на бакърджийството у нас са както неговата практичност – изделията се използват масово в бита, така и неговата функционалност – на съответния съд са разположени традиционни орнаменти около центъра му. Изработвани са над трийсет вида битови и ритуални съдове като : сахани( аналог на днешните чинии и супници), джезвета за кафе, гюмове( съдове за течности), чаши и казани. Казаните са използвани в абаджийството и на по-късен етап в производството на ракия и розово масло.

Важна особеност на медта е, че е ковък, топлопроводим метал и подлежи на високотемпературна обработка. Поради факта, че медните съдове са използвани за съхранение на храни и напитки, те биват калайдисвани. Медните съдове са предпочитан сватбен подарък, тъй като се асоциират като дар, който носи топлота и уют за младоженците. Българите са вярвали, че в медните джезвета се приготвя най-вкуснотото кафе, а греяната ракия в медните съдове е уникална по своя вкус и ухание. Неоспорим факт, съгласни?!

Бакърджийство – в кои региони е развито

Изработването на медни съдове е най-силно развито в България през XIX-ти век. В Северна България основният медникарски център е Велико Търново. В този регион медникарството е известно като казанджийство, тъй като наред с медните съдове се произвеждат и много казани. Други центрове на бакърджийството са София и Пловдив, който е най-големият занаятчийски център в Южна България в периода XVI – XVIII в. Други важни центрове се намират в Стара Загора, Прилеп. В Устово има добив на медна руда, което е известно още времето на древните траки. Изработват се около 30 вида съдове с различно предназначение. Основно са за битова употреба – котли, тигани, тенджери, тави, купи.

Украсата на медните съдове е с уникален, неповторим почерк. Българските майстори издигат занаята си до приложно изкуство. Известните техники за украса на съдовете са : гравиране със шило, с киселина, релефно коване. Декоративните мотиви са геометрични фигури, растения, образи на животни. От естетична гледна точка, въприятието на медните съдове се дължи предимно на формата им. Някои от формите са : с отвесни стени(срещат се в Родопите, Тракия), други са с вдлъбнитина на дъното( района на Видин), а има и такива с конусовидна форма( в района на Казанлък).