Дърворезба

Изкуството, наречено дърворезба е развивано векове наред. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и сложни изображения. Днес се използва в различните си форми – от фрезоване на съдове и декорация на предмети до сложни архитектурни композиции – фрезоване на тавани, врати, мебели, иконостаси и др. В резбарското изкуство се използват различни по вид и големина остри режещи инструменти – длета. Дърветата, които се използват са орех, бук, явор и липа.

Видове дърворезба

Дърворезбата се дели на три вида : овчарска, домашна и църковна. Овчарската е най-простата, от нея се правят геги, кавали и други изделя с по-обикновена форма. Домашната дърворезба е значително по-сложна. Голяма част от българските домове са били украсени с украса от дърворезба. Считало се е, че колкото е била по-сложна, толкова по-високо е социалното положение на собственика на дома. Църковната дърворезба била най-сложна. В много български църкви и до днес се пазят красиви дървени иконостаси.

Характерни за дърворезбата са фигурални композиции, изделия с растителни мотиви : слънчогледи, розетката, дървото на живота. Фигурите, които наподобяват животни, най-често са с образите на грифон, змия, орел, лъвска глава. Тук разгледайте и за други български занаяти, с които е известна родината ни.

По време на Възраждането се развиват няколко дърворезбарски школи – Самоковската, Калоферската, Банската. Резбарството е също така изключително силно развито в Тетевен и Трявна. В Трявна се намира Даскаловата къща, която е еталон за изящно дърворезбарско изкуство. В нея са изобразени две резбовани слънца. Занаятът е представен и в архитектурно-етнографски комплекс Етър, който ежегодно се радва на значителен брой посетители. Голям брой са и чуждестранните туристи, привлечени от изящните български занаяти.

Древните българи са били народ, който се е препитавал със земеделие. За да осъществяват поминъка си, са били необходимо инструменти и сечива. Така са възникнали занаятите по нашите земи. Дърворезбата като занаят датира началото си по българските земи от времето на Второто българско царство. Тя олицетворява стремежа на българина към съвършенство и желанието му да осмисли бита си откъм естетика и символизъм.