Цветница
Цветница е един от най-красивите и шарени празници в българските народни традиции. Празнува се в последната неделя преди Великден. По необичаен начин ще протече празника през тази година и няма да бъдат раздавани осветени върбови клонки в църквите. Ще ви разкажа как се празнува по автентичен начин този празник, защото е важно да помним традициите и обичаите си, за да се съхраним като народ. Символ на този празник са върбовите клонки, откъдето идва и другото име на празника – Връбница. Те се благославят в църквата и се отслужва молитва. Всеки може да ги отнесе в дома си – за здраве и благодат. За здраве се сплита и върбово венче, с което се окичват портите. Счита се, че така се прогонва злото от къщите. Върбовите клонки символизират палмовите, с които Исус Христос е посрещнат, качен на магаре в Йерусалим. Празникът символизира настъпващата пролет и зараждането на природата за нов живот.
Обредите, които се извършват на Цветница са продължение на празника Лазаровден, от предния ден. Момите, които са участвали в лазаруването, хвърлят венчетата си по течението на реката и гадаят на коя венчето ще изплува първо. Тази на която изплува най-напред, тя първа ще се омъжи. Всички останали моми й поднасят специално уважание. Момите си избират “кумица”, гостуват в дома й, където е приготвила трапеза. Оттук произлиза името на празника кумичане. Привечер на мегдана в селото се играе последното за годината лазарово хоро, към което се присъединяват още моми и ергени.
От понеделник след Цветница започва страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Въкресението. Имен ден имат всички с имена на цветя, дървета и зеленина.