Ден на народните будители

Всяка година на 1 ноември честваме деня на българските просветни дейци, по-известен като ден на народните будители. Хора, които са посветили голяма част от живота си на просвещението на българския народ. Хора, които с делото и словото са се наричали будители, защото са съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете. През 1922 г., министърът на народното просвещение, Стоян Омарчевски , внася предложение да се определи 1 ноември за Ден на народните будители в България. С указ на цар Борис III, на 1 ноември 1923 г., денят е обявен за общонационален празник.

Паисий – първият народен будител

Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. През 1762 г., той написва своята “История славянобългарска”. Паисий Хилендарски – монахът, който се е превърнал в еталон на българското Възраждане с великото си дело – създаване на писана българска история, чиято цел е да събуди искрата на патриотизма на народа ни. Този изстрадал народ, на който да вдъхне самочувствие, припомняйки му славното минало, извоювано достойно от предците ни.

Пръв следовник на Паисий е Софроний Врачански. Той е бележит възрожденски писател, общественик, родоначалник на новобългарската литература. Човекът направил първия препис на знаменитата История славянобългарска. След Освобождението, българският народ изцяло съзнава подвига на възрожденските писатели и революционери, които довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Този ден на народните будители е празник, който изразява необходимостта на вече освободена България да почете паметта на великите си възрожденци и да припомни делата и приноса им. Будителите са хората, които са помогнали на народа ни да се събуди от мрака и незнанието . В годините на робство и безправие, те са отваряли очите на българите за светлината на буквите и знанието, за нашето славно минало. Те са ни завещали своята дълбока любов към родината.

Други народни будители

Ето и други възрожденци, които почитаме и които са дали своя безценен принос за Възраждането на българската национална памет :

Васил Априлов – помогнал да се построи първото българско светско училище в родния си град Габрово.

Петър Берон – авторът на Рибния буквар, въвел е нов начин на преподаване. Придава европейски практики в нашето образование.

Христо Ботев – национален герой, революционер, оставил велики стихотворения като Майце си, На прощаване, До моето първо либе, Хаджи Димитър, Обесването на Васил Левски, Борба. Литературното и публицистично наследство на Ботев бележи върха не само във възрожденската, но дава облик и цялостно развитие на българската литература.

Братя Миладинови – възрожденски патриоти и учители, събрали в сборници много народни песни, пословици, гатанки и обичаи.

Добри Чинтулов – поетът, създал текстовете на най-обичаните песни, които пеем и днес : Стани, стани юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене, Къде си, вярна ти, любов народна.

Добри Войников – писателят драматург, основал първия български театър, с което положил основите на театралното изкуство у нас. Подложил на критика чуждопоклонничеството в пиесата си Криворазбраната цивилизация.

Неофит Рилски – първопроходник и продължител на идеята за превръщането на българското образование в светско.