Празник на виното
Почитаме празник на виното на деня на лозарите – Трифон Зарезан на 1 февруари по стар стил, а по съвременния календар се празнува на 14 февруари. Подобно на много български обичаи, лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Виното е напитката на боговете и е било почитано от нашите предци от най-дълбока древност.
Празник на виното се чества се от лозарите, градинарите, соколарите. Тракийският бог на плодородието Дионис, е предшественик на християнския покровител на лозарите св.Трифон.
Празника на виното символизира отиващата си зима и идването на пролетта. На този ден е прието да се зарязват лозята. Лозарите ритуално призовават св.Трифон да дойде в техните лозя и да отрупа лозята с толкова грозде, че чак да се скрие от погледите им.
Колкото и да призовават светеца обаче, лозарите си знаят, че „лозето не ще молитва, а мотика“ и бързо запрятат ръкави и се захващат за работа.
Ритуалът
Този трудов обичай е свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработката на лозата – пролетното й зарязване. Отрязват се няколко лозови пръчки, с което се поставя началото на пролетната резитба на лозята. Оттам идва и името на празника – Трифон Зарезан.
След ритуалното начало на лозарската работа, се продължава с по-веселата част на празника. Всеки от мъжете е донесъл бъклица с вино сред лозята. Първо с виното се поливат зарязаните лозови корени. Това действие представлява ритуал за изобилна бъдеща реколта. След това мъжете вече могат да отпият от виното. Според преданието, колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия лозарски сезон. Прочетете за това как се дегустира и какви сортове вино има у нас.
Традицията повелява всички жители на селото да участват в празника, посветен на виното. Въпреки, че е свързан с лозята, ритуалът Трифон Зарезан всъщност поставя началото и открива всички земеделски дейности през годината. Наесен, когато се събира гроздето се отбелязва завършека на земеделската година.
