Гайтанджийство

Гайтанджийство е традиционен занаят за производство на гайтан. Гайтанът е плетен вълнен шнур. С него се украсяват дрехите от аба. Първоначално гайтанът е бил плетен ръчно. В изкусния занаят гайтанджийство, жените са навивали ръчно преждата, което е било сигурно доказателство за изкусната им и майсторска работа. По-късно се използва машина, наречени чекрък и производството се механизира.

Гайтаните са използвани за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи. От практично средство, гайтаните са показателни за естетичния усет на българката и в голяма степен на нейните творчески способности.

Къде е било разпространено гайтанджийство

Главни центрове на гайтанджийството са Карлово, Калофер, Казанлък, Сопот. Трявна е един от градовете, съхранили този традиционен занаят. През втората половина на 19 век е въведен железният чекрък. В годините малко преди Освобождението, гайтанджийството е един един от основните отрасли. След това заради внасянето на фабрични изделия от други страни в Европа, този занаят, наред с тъкачеството, силно запада.

Гайтанджийските чаркове са машини, задвижвани на принципа на воденицата – с водна сила. Принципът на работа е : няколко успоредни макари, навити с конец, се въртят една след друга по определен начин. Така се образува  плетката на гайтана.

Помещенията, в които се произвеждат плетивата, се нарича гайтанджийска одая. Едно от задължителните условия е да е разположена на река, поради начина, по който се задвижват чарковете.