Домашни мекици

Още помня времето, когато отивайки на училище, пътят ми минаваше през кварталната фурна и оттам се носеше неустоимия аромат на прясно изпържени мекички. Дори и с малкото дневни пари, които ми даваха нашите, почти не пропусках ден, в който да не си угодя с тия вкуснотийки.

Днес вече, за съжаление фурната я няма и когато минавам през това място, почти винаги си спомням за …хрупкавите мекици с пудра захар. Помня, обаче и едни други мекички, тези, които приготвяше баба на село. Винаги, когато й гостувах, тя ставаше много, много рано сутрин, за да размеси тестото, да го остави да втаса и да ми направи най-вкусната закуска. Закуската, с която свързвам детските си спомени – ароматните мекици на баба, изпечени на печката с дърва.

М-м-м, вкусно!