Игнажден

Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова на някои места се нарича Нов ден. Много е важно какъв човек ще влезе първи в дома ти и от това зависи каква ще е цялата година. Първият гост се нарича полазник. Често този полазник е поканен от самите домакини. Традицията повелява, след като влезе в къщата, да разбърка вече запаленото гнище и да пожелае на семейството на което гостува, толкова деца и добитък, колкото са искриците в огъня. След това полазника благославя дома, в който е приет.

Рано сутринта на Игнажден домакинята наклажда огъня и слага на него вариво. Не бива да се вари боб на празника, защото според поверието ще вали градушка. Също така замесват тесто за хляб, от което замесват краваи за всеки един член от семейството, а един кравай оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета, поръсени със сусам. На този празник се похапват само постния ястия. От Игнажден до Коледа младите, нераждали жени не работят, за да може да забременеят и родят впоследствие по-леко.

Какво гласи поверието на Игнажден

На този ден не се дава нищо на заем, за да се запази берекета и плодородието в семейството. Не бива да се изнася нищо от къщата – храна, сол, сечиво. Препоръчва се да се изхвърли всичкия боклук, по този начин се премахва цялото зло. Този, който излиза на връщане задължително трябва да е с пълни ръце. Преди изгрев слънце се почистват комините на къщите от саждите. Саждите се хвърлят в двора или на някой кръстопът, за да няма бълхи през лятото. Добре е обитателите на къщата да са с парички в джобовете, за да е обилна и Новата година. Вечерта не бива да се става от масата по време на вечеря, за да не спират да мътят кокошките. Не на последно място не трябва да се ядосваме, за да ни е спокойна годината.

На този ден празнуват всички, носещи имената Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Искрен, Искра, Светла.