Гергьовден

Гергьовден най-големият пролетен празник наред с Великден. Празнува се всяка година на 6-ти май. На този ден отбелязваме един от най-почитаните светии – свети Георги Победоносец. Той е покровител на земеделските стопани, стадата и пастирите. В следващите редове ще разгледам празника и връзката му с есенния празник Димитровден, през призмата на народните вярвания и традиции. Счита се, че на Гергьовден още от времето на древните траки, се наемат хората за селскостопанската работа, която предстои през годината. На Димитровден поради края на земеделския цикъл, тези хора се “преквалифицират” в занаятчии. Връзката между двата празника символизира цикличността на сезоните . Оттам и народната поговорка – Георги носи лято, а Димитър – зима.

Легендата за свети Георги

Според легендата Свети Георги и Свети Димитър са изобразявани като братя-близнаци и двамата възседнали коне. Единият е на бял, а другият на червен кон. Свети Георги е почитан и като закрилник на воините-християни и християнската армия. Сред българите е разпространено преданието за храбрият Георги, победител на ламята. Близо до мястото, където са положени мощите на светеца, имало езеро, от което излизал змей. Земите около езерото, ставали обект на нападения от змея. За да омилостивят змея и за да не напада нивите им, местните хора давали като жертвоприношение по една девойка от селото. Дошъл ред и на царската дъщеря. В мига, в който змея се появил пред нея се изправил снажен младеж с копие в ръка. Това бил свети Георги. Той се прекръстил и успял да повали чудовището. Счита се, че заради този подвиг получава и прозвището Победоносец. Според църковните схващания , че убийството на ламята символизира победата над изкушенията и греховете.

Земеделски празник – Гергьовден

Гергьовденските обреди, свързани с отглеждането на стадата започват още в дните предшестващи празника. Тогава пастирите за първи път отлъчват агнетата от майка им и отделят това, което ще бъде дадено за гергьовденския курбан. Вярва се, че свети Георги яхнал своя жребец обикаля нивите и ги благославя, за да са плодородни през цялата година. Затова и стопаните, които имат ниви ги обхождат ритуално от ранни зори. Там те заравят и първото червено великденско яйце и призовават светията да измоли от Бог богата реколта и благодатен дъжд, защото се смята, че всяка капка дъжд е равна на жълтица.

Гергьовски курбан

Винаги на Гергьовден се принася в жертва- курбан, в чест на светеца, което в наши дни се нарича гергьовденско агне. По традиция гергьовският курбан се прави от първото мъжко агне, родено през годината. Преди да бъде заколено, агънцето се носи в църквата, където бива отслужена молитва. Ако не може да се занесе, молитвата се извършва на сол, с която се захранва самото агне.

Още за Гергьовден

В някои краища на страната, около Гергьовден за изключително лечебна се смята билката, гергьовче, която се бере в ранни зори в деня на празника. С нея се закичват домовите и кошарите за здраве.

Гергьовден се празнува като ден на българската армия от 1926 година. Всички носещи името Георги, Гергана, Гергина, Гинка, Ганчо и производните на тях, празнуват на този ден. Честит имен ден!