Тъкачество

Тъкачество се практикува в България още от древността. На домашния стан се изработват дрехи (ризи, забрадки, пояси, престилки), черги, одеала, торби, кърпи, покривки, завеси. Орнаментите са геометрични, растителни и животински. Материалите, които използват са вълна, памук, лен, коприна, коноп. Най-срещани са материалите от животински произход. Изработката на тъкани е тежък и продължителен процес, който започва с извличането на нишката. От нея предстои да се изтъче крайния продукт. Оцветяването на тъканите ( багренето) е ръчно, с естествени багрила, извличани от растения, животни и минерали. Материалът, който ще бъде използван, трябва да бъде разчепкан на уред, наречен дарак, за да се подредят влакната, от които ще бъде произведена нишката. Процесът по преобразуването на суровината в нишка се нарича предене. В миналото за преденето са се използвали хурката и вретено, а впоследствие уред, наречен чекрък. За процеса на тъкането се използва стан.

Тъкачество – исторически поглед

В исторически план хората са имали нужда от различни тъкани – за дрехи или за уют в дома. По този начин възниква необходимостта от създаване на умение, което да произвежда текстил за битови нужди. Почти невъзможно е да се проследи назад във времето, заради трудното съхранение на изделията. И все пак може да се правят анализи на база запазените останки от инструменти, които са служили за изработка на тъкани. През Средновековието непосредствената близост с Източната Римска империя, определя основна роля на България в развитието на тъкачеството. Местоположението на страната ни като кръстопът между Европа и Близкия изток, я обуславя като стратегически културен център.

Развитие на тъкачеството по време на турското робство

По време на робството като занаятчийски центрове се оформят Сливен, Котел, Габрово, Копривщица, Самоков и други. Тъй като в тези градове теренът не е особено подходящ за практикуване на земеделие, в тези градове процъфтява тъкачеството и те бързо се замогват. Съществуват различни подзанаяти на тъкачеството – гайтанджийството, абаджийството.

Известни са чипровските килими, които се произвеждат от началото на XVII век. Те са ръчно изработени, двулицеви, изработени от вълна и памук. Освен в Чипровци, килимарски центрове има в Котел, Самоков и Панагюрище. Занаятът е представен в Етъра. България е известна и с други свои занаяти, за които може да прочетете тук.