Копривщица

Копривщица е един от най-емблематичните възрожденски български градове. Намира се в Западна България, в сърцето на Средна гора. Отстои на е 110 км източно от София и 90 км северно от Пловдив, по живописното поречие на река Тополница. Това е родното място на редица бележити и велики българи – Георги Бенковски, Найден Геров, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Любен Каравелов.

Едно от емблематичните места в градчето е мостът на първата пушка, известен като Калъчевия мост. Това е мястото, на което убит първия турчин и е поставено началото на въстанието от 20 април 1876, останало в историята като Априлското въстание. С кръвта от убитото турско заптие, Тодор Каблешков подпечатва прочутото “кърваво писмо”. До самия мост има табела с текст: ” Първият изстрел е бил даден тука. Екнал тревожно гръмовния звук, слял се с камбанния радостен звън, робите-българи вдигнал от сън. Дума една запленила града : Свобода!” Това писмо стига за около 2 часа от Копривщица до Панагюрище, за да извести хората там за началото на Априлското въстание. Писмото е изпратено до Георги Бенковски. Интересен факт е, че конят на 19 годишния младеж издъхва от преумора.

Мемориалният паметник на Георги Бенковски

Няма как да не привлече вниманието Ви паметника изобразяващ Бенковски върху кон, който символизира неговата хвърковата чета, върху пет камък, които от своя страна символизират 5-те века турско робство. Намира се над родната му къща и от него се открива чудесна панорамна гледка към цялото градче. Ежегодната въстановка на Априлското въстание се провежда на 15 август. На всеки пет години се провежда копривщенския събор. Следващият по ред трябва да бъде проведен през август 2020 година.

Копривщица – автентична отпреди Освобождението до днес

Копривщица е един от малкото градове, които е запазил автентичния си вид отпреди Освобождението. Причината, е за разлика от повечето населени места по време на Априлското въстание, бунтовна Копривщица не е бил опожарен. Когато турците нападат града и заплашват да го опожарят и избият населението до крак, местните големци събират пари и откупуват живота на жителите му. Важен детайл от историята на Копривщица е, че в градчето има две великолепни църкви, но никога не е имало джамия. Турците били принудени(как само звучи!) да се молят в Конака в тясно обособено помещение. Причината била, че копривщенци били богати, образовани и непокорни.

Моето първо посещение на Копривщица беше през лятото на 2019 година. Уверявам Ви, че всеки, който би искал да почувства възрожденската атмосфера и непокорния български дух, би трябвало да посети поне веднъж през живота си този неподправен български град. Аз определено мисля да го посетя отново!