Лазаровден

Лазаровден е един от най-цветните и красиви празници в българския народен календар. Този християнски празник носи името на свети Лазар и се празнува винаги в съботата преди Великден. Свързва се с настъпването на пролетта, подобно на празника Сирни Заговезни . Почита се и като празник на момата и девойката.

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване – неомъжените моми, облечени в традиционни фолклорни носии обикалят къщите из селото и пеят песни. С тях отправят пожелание към всеки член от семейството за здраве, плодородие и щастлив живот. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки. Те ще красят вратата на къщата за следващия ден – празника Цветница( Връбница).

лазарки

Празника Лазаровден и поверия свързани с него

Въпреки, че Лазаровден е християнски празник, отбелязването му не е свързано с легендата за възкръсналия свети Лазар, а с езически стопански ритуал. Образът на Лазар в народната митология е като на човек с брадва, разсичащ дърветата. По този начин създава ред и хармония в хаотичния земен свят. Лазаруването е обичай, който идва от древността и е типичен за нашия бит. По своя характер е празник на пролетта, плодородието и любовта. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарските празници на мъжете. А в народните схващания, Лазаровден се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им живота и възможността да станат булки и да създадат семейство.

Съществуват различни поверия свързани с Лазаровден. Едно от тях е, че в дома, в който са пели лазарки ще се радва на здраве и плодородие през идната година. Друго поверие гласи, че девойка, която не е лазарувала ще бъде отвлечена от змей, влюбен в нея. Според традицията, кулминацията на празника завършва с т.н. лазарско хоро. Всички момичета, участвали в ритуалите през деня се събират и танцуват пред погледите на ергените и омъжените жени. На това хора ергените, избират своята бъдеща невеста, а омъжените жени – своите снахи.